Нова книга за Ататюрк ще бъде представена в Кърджали

                                       

➤ На снимката : Проф. Мюмюн ТАХИРОВ

  Проф. д.с.н. Максим Мизов

        Историята и съвременността ни предлагат огромно, дори неизчислимо количество от научни изследвания и публикации по твърде деликатната и неимоверно сложната тема за философията на изкуството. И няма нищо изненадващо в това обстоятелство, или непонятно във факта, че въпросната тема продължава магнетично да привлича вниманието и интереса, творческите старания и усилия на още и още днешни, и бъдещи изследователи. Подобен интелектуален порив и пейзаж е лесно обясним: от времената и обществата, цивилизациите и културите на античността, та до нашата постмодерна историческа съвременност, проблематиката на философията на изкуството се е радвала на огромно внимание и прилежно старание на решилите да й се отдадат, а пък и да оставят собствени приноси в и за нея. А по тази причина стандартното положение за учебник в тази особено сложна тематика е свързано с добросъвестно и прилежно изложение на вече на-трупаното и миналото през безпощадния филтър на времето и практиката.                                                      И подобен тип „екскурзии” в историческите наследства и културните съкровищници сякаш са станали абсолютно задължителни. Но пък те същевременно са и прекалено опасни, защото е и неимоверно трудно в две-три-четиристотин или повече страници да се обхване и разкаже безконечното и необхватно интелектуално богатство и философското осмисляне на темата. Затова, в крайна сметка, всичко остава на плещите, респ. на научната съвест на автора, който сам трябва да решава какво да пропусне, или какво да редуцира, а пък дори и да елиминира от своето повествование и послание.                                                                                                                                    

Проф. д-р Мюмюн Тахиров обаче е подходил по оригинален начин. За да не обезкуражи своите бъдещи читатели – студенти, с огромната поредица от Хеопсови пирамиди на класическа и съвременна научна книжнина, той е решил да поеме храбро и неотстъпно по един съвършено друг аналитичен и интерпретативен друм. Вместо от самото начало да притеснява и плаши читателите си с многобройни автори, публикации, аналитични оптики и тълкувателни матрици, той е предпочел да „поеме и понесе кръста” на акцентиране най-вече на своите, автономни дискурси, в които обаче селективно да предложи онова, което върши добра работа в случая.                                                                                                                      За разлика от други подобни учебници, в които има очевадно разпиляване на авторските намерения и усилия в повече или по-малко вярно, а и пълно експониране на автори и съчинения, белязали историята на философията, на теорията на естетиката или културата, М. Тахиров е заложил и то твърдо на малко автори и школи, но на повече интелектуални провокации и анонси, които биха способствали за едно интелектуално усилие на студентите да прозрат и проумеят какво той им изпраща като повествование и послание.                                                                                                 Такъв подход осветлява и обяснява липсата на излишества от авторитетни имена на гении, школи, направления, които (през повече от 2,5 хилядолетната история на човечеството) са оставили свои забележими дири в темата. Може и да се каже даже, че интуитивно, или съвсем преднамерено проф. М. Тахиров се е постарал да не повтаря вечните грешки на свои интелектуални събратя – да се губят в чуждите мисли и тълкувания, да не могат да предложат свои опции, решения по важни въпроси от теоретическо и практическо естество.                                                       От първата до последната страница авторът доказва, а и деликатно показва, че от първата си стъпка е изоставил този съблазнителен, но и коварен път, и че докрай, т.е. до последната си стъпка е вървял по избран от него друм.