Нова книга за Ататюрк ще бъде представена в Кърджали

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Становището му е Турция да пази неутралитет и същевременно да продължава реформирането на армията. Това е главното и важното. А кога и на чия страна ще се включи, са въпроси, чиито отговори трябва да се търсят по-късно. Сега е нужно да се изчаква развитието на събитията. Мнението му по отношение на войната не се покрива с триумвирата Енвер, Талят и Джемал, които държат Турция да участва във войната на страната на Германия. Мустафа Кемал смята, че

 „Ако Германия спечели войната, ще превърне Турция в свой сателит. Ако загуби, Турция ща загуби всичко.” 

От друга страна, той си дава ясна сметка, че тази война ще бъде продължителна и не е възможно Турция да не се включи в нея. Затова прави всичко възможно да убеждава управниците в Истанбул да изчакат развитието на събитията и чак след това да вземат решение за включване във войната. Подобни внушения той прави и на своите български приятели и събеседници. И една от целите му е, ако Турция се включи във войната на страната на Германия, то и България да вземе същата позиция. Пише писма до Истанбул, в които настоява за приятелски отношения с България. Но твърдото убеждение, което отстоява е Турция да не взема участие във Първата световна война и споделя твърдото си мнение, че Германия и съюзниците й ще бъдат победени.

Разговорът между Мустафа Кемал и германският генерал Лиман фон Сандерс

     Показател е разговорът между Мустафа Кемал и германският генерал Лиман фон Сандерс, командващ група турски армии по време на Първата световна война. След завръщането на Кемал от София генералът го пита:
- Българите ще вземат ли участие във войната?
     Мустафа Кемал му отговаря, че няма да вземат такова решение. Ще изчакат да видят дали германската армия ще има успехи и дали войната ще се разпростре на българска територия.
     - Значи българите не вярват в успеха на германската армия?
                  Кемал отговаря, че не вярват.
                 -А вие какво мислите? – отново го пита генералът.
                   -Българите имат право – е отговорът на Кемал.

  Така обаче не мисли Енвер паша, който смята, че  войната ще бъде светкавична и Турция трябва веднага да се включи в нея на страната на Германия, защото ще има облаги.

   В София Кемал остро реагира срещу включването на Турция във войната

Но това вече е свършен факт. Като военен той ще изпълнява стриктно своите задължения. Затова смята, че стоенето му в дипломатичните салони е безпредметно. В тази връзка пише писмо до Цариград с молба да бъде включен, в която и да е част на османската  армия. Но получава следния любезен отговор:
          - За Вас винаги има място в армията. Но смятаме, че длъжността ви като военен аташе е по-важна и затова Ви оставяме в София. 

    На това писмо Мустафа Кемал отговаря по следния начин: 

Не виждам по-важна мисия от мисията да защитаваш родината си. Докато приятелите ми са на фронта и на бойните линии, аз не мога да остана като военен аташе в София. Ако смятате, че не съм способен да бъда офицер от първа класа, моля кажете открито мнението си. 

          Дълго време не получава отговор. „Трудно могат да бъдат описани, мъките ми през онези дни“, отбелязва той. Независимо от всичко, решава да си тръгне от София. Но в този момент получава дългоочакваното писмо с печата на Военното министерство и подписано от Исмаил Хаккъ. 

Съдържанието на писмото е: „Назначен сте в командването на  деветнадесетата дивизия. Незабавно тръгнете за Истанбул.“ Мустафа Кемал не губи време.

         Известният български историк проф. Петър Мутафчиев при среща с турския историк проф. Енвер Зия карал в София през 1937 г. казва:

 „Вие, турците, не можете да оцените по достойнство това, което Ататюрк направи за турския народ. Това ще го направят следващите поколения, защото той стоеше не една глава, а цял ръст над своя народ.”

Снимка:Личен архив

(Следва продължение)

Проф.  Мюмюн ТАХИРОВ

*Допуска се публикуване на текстовия материал само след писмено съгласие на HABERBG.NET, посочване на източника и добавяне на линк към haberbg.net.