Нова книга за Ататюрк ще бъде представена в Кърджали

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)


Тук негов съсед е министърът на правосъдието Христо Попов. Той е български политик, деец на Либералната партия, министър на правосъдието във второто и третото правителство на Васил Радославов, които управляват България от 1913 до 1918 година.

      Когато Мустафа Кемал пристига в София, обстановката е следвоенна. Хората тук се опитват да превъзмогнат трагедията от Балканската война. „Българите се стремят да забравят доскорошното си враждебно настроение към турците”, пише лорд Кинрос в книгата си „Ататюрк”. „Вътрешното положение на България след Балканските войни е сложно. Икономическите и финансови трудности, настъпили по време и след края на войните са преодолени бързо. Силите на армията са запазени, тъй като тя не търпи поражения. Бързо се развива новата външнополитическа концепция за реванш срещу Сърбия и Гърция за Македония и срещу Румъния за Добруджа. Тази идея е подхранвана от македонското лоби и има много привърженици в политическите кръгове. Фердинанд не се чувства стабилен на престола. Част от партиите, участващи в правителствата преди и по време на войната губят своето влияние. След началото на Първата световна война основното разделение на партиите настъпва по отношение на избора на съюзник – Антантата или Централните сили.

           На проведените през 1913 г. избори за XVI ОНС правителството на В. Радославов получава 94 от общо 204 депутатски места. Успех има очертаващата се левица – земеделци, широки и тесни социалисти – съответно 48, 19, 18. Правителството на В. Радославов не се чувства сигурно и на изборите през февруари 1914 г. за XVII ОНС успява да спечели с незначително мнозинство и подкрепата на гласовете на мюсюлманите от новите земи.“

Първите му дни в София са скучни

Ататюрк в София(1914)

       От 13 октомври 1913 г. новият посланик на Турция в София е Али Фетхи Окяр. В качеството си на дипломат той се държи като истински европеец и за кратко време спечелва симпатиите на българското отбрано общество. Кемал не се отделя от Фетхи, с когото са приятели. Двамата се познават много добре като активни участници в младотурското движение, като и двамата са еднакво недолюбвани от младотурските ръководители заради своя непокорен характер. Поведението им е европейско. В началото Кемал все още се държи сдържано. Българския език, който е научил още в Солун, където е роден, му помага да се сближи с видни личности.  Но първите му дни в София са скучни. Голяма част от времето си прекарва в посолството. „Тук зимата е студена. Главните забавления през зимата са прекараните нощи в посолството, веселията с колегите… Това никак не ми харесва.”, пише той на мадам Корни. По-късно се потапя в бурния живот на столицата. Започва често да посещава първокласните столични заведения „Нова Америка”, „Батенберг”, „Дивите петли”, „Унгарското казино”, „Славянска беседа”. Освен заведенията Мустафа Кемал посещава салона на Султана Рачо Петрова, гост е на генерал Стилиян Ковачев, генерал Никола Жеков, на журналиста Георги Николов и  др. Установява приятелски и колегиални връзки с висши военни. 

Приятелства с 17-те турски депутати в българското народно събрание


Често се среща и с някои  македонски революционни дейци, които го приемат много радушно като свой земляк от Македония – депутатът Диме Ачков, ген. Протогеров, историкът Панчо Дорев и др. Особено добри приятелства Ататюрк създава с повечето от 17-те турски депутати в българското народно събрание, между които най-близкия му приятел Зюмрюзаде Шакир бей от Варна, Хафъз Садък от Русе, Исмаил Хаккъ от Kавала, Салим Нури бей от Kърджали, Ибрахим Ефенди от Айтос.

             „Млад, скромен – нито красив, нито грозен. Никога не би помислил човек, че под тази скромна обвивка бие така храбро и предано на своето отечество сърце. Кемал малко говореше, много слушаше и много помнеше. Той разбираше слабо български, но се стараеше да си спечели приятели изключително в българска среда” – пише в своите спомени Султана Рачо Петрова.

      
Запознава се с Димитрина.... но пътищата им се разделят

  На един прием в дома му се завързва приятелство между него и семейството на генерал Стилиян Ковачев. По-късно се срещат често и споделят взаимни спомени от Балканската война, дълго разговарят и за военното изкуство – генералът е наясно с познанията и военните способности на младия военен. В началото Кемал не обръща сериозно внимание на дъщерята на генерала – Димитрина. Но след време тя започва да му прави силно впечатление и на всеки бал я кани на танци. Излизат на разходки в Борисовата градина, в Чамкория и на Витоша.
          По време на срещите си с Димитрина Кемал разказва за идеите си как да европеизира Турция, да освободи жената от оковите на битовия консерватизъм и религиозен фанатизъм. Турската жена като вас трябва да посещава балове и свободно да танцува, трябва да премахне робските вериги, в които е окована, говори й той. Тя поглъща всяка негова дума. Той до такава степен се влюбва в Димитрина, че в мечтите си я вижда като своя европейска съпруга. Но решението на съдбата е било друго… Пътищата им се разделят, но душите им остават неразделени. Мустафа Кемал никога не я забравя; Димитрина също. Според нейни близки до последните си дни, тя почива на 9 август 1966 година, продължавала да говори за Ататюрк.

Снимка:Личен архив

(Следва продължение)

Проф.  Мюмюн ТАХИРОВ

*Допуска се публикуване на текстовия материал само след писмено съгласие на HABERBG.NET, посочване на източника и добавяне на линк към haberbg.net.