Orduspor'da Bulgaristan göçmeni olan Mehmet Seçkin dönemi

снимка:Хабер бг

Един обикновен слънчев майски ден, превърнал се за мен в необикновен малък празник за жадуващата ми за културни прояви душа. Градът Одрин, една от големите врати на Турция към Европа, ни посрещна със своето обаяние и величественост. 




Разходката из историята на Одрин започна от джамията Мурадие, построена по времето на султан Мурад Втори от неизвестен архитект. Завършена през 1463 година тя ме впечатли с интересните керамични плочки с шестоъгълна форма, украсени с мотиви на диви цветя, доказателство за напредналата технология в керамичното изкуство по онова време.
Продължихме към джамията Селимие, чиято великолепност ме накара да затая дъх и да осъзная за сетен път колко гениален и неповторим може да бъде човешкият талант. Храмът е особено впечатлителен  със своите размери и архитектурни особености, с уникалната си вътрешна и външна украса. В центъра на джамията, върху една от каменните колони е вграден образът на  лале, символ на легендата за избора на мястото за построяване на храма. Едно малко каменно лале, заобиколено от неповторима архитектура и непреходна красота.
Екскурзията продължи с посещение на църквата “Свети Георги”. Особен интерес у мен предизвика музеят с народни носии и битови предмети, характерни за различните области в България в близкото минало. Едно красиво момиче на име Христина, родено в Пловдив, дъщеря на свещеника, ни разказа за създаването на църквата, за реставрацията и за мястото й в културното наследство на Одрин.
Посетихме още един културен паметник в Одрин – комплексът на султан Беязит Втори, наричан още Музей на медицината. Тук в средата на 15-и век са били лекувани душевно болни хора, като лечението се осъществявало с музика, водна и ароматерапия. Терапия, дошла от далечното минало, много актуална и днес, в 21 век, като метод за релаксация след напрегнатото ежедневие.
Гостуването в Одрин завърши с традиционно пазаруване на подаръци. Ще запазя завинаги приятните мигове, в които се докоснах до част от богатата история на този граничен град и си пожелах един ден да го посетя отново.