Нова книга за Ататюрк ще бъде представена в Кърджали

Снимка:haberbg.net

                                         
Тази година се навършват 80 години от смъртта на Мустафа Кемал Ататюрк


                                                                     

                     Нам ни е нужен един приятелски народ на Балканите.  

                      Българският народ   географски, политически и 

                      икономически   най-добре отговаря на нашите нужди.  

                                                      

                     Една дружба между двата народа ще направи вас   и  

                                                нас по-силни и по-независими.

                    Турция и България трябва да бъдат  приятели. Който  

                                       е против България, той е и против Турция.

                                                                                                              

                                                                                                      (Кемал Ататюрк )

                 

                                                                      ***

         За Мустафа Кемал Ататюрк – основател и пръв президент на Република Турция, военен, изтъкнат реформатор и държавник, радетел за мир, разбирателство и сътрудничество между народите, е писано много не само в турския печат.  Ласкаво за него се изказват видни политици и държавници от световен мащаб. Посланията на Ататюрк имат общочовешко значение. Той черпи своите аргументи и основания от европейския хуманизъм. Идеите му представляват предпоставка за европейска интеграция на страните от Югоизточна Европа. В настоящата статия се спирам на пребиваването на този държавник, политик и реформатор в България, неговото приятелско отношение към нашата страна, стремежите му да установи приятелски отношения между българския и турския народ.

            

              

        От 27 октомври 1913 до февруари 1915 година Мустафа Кемал е военен аташе на Турция в България. Мисията му тук обхваща широка география – Ататюрк отговаря и за Сърбия, Черна Гора и Румъния. Това бе прекрасна възможност той да опознае цялостния социално-икономически и политически живот на Балканите. Изпращането му в София е своеобразно отстраняване от политическия живот на Османската империя. Сред причините за назначаването тук е и студеното отношение между него и лидерите на Движението Единство и Прогрес.  Целта на триумвирата Енвер, Талят и Джемал е този млад и амбициозен офицер да е по-далеч от Истанбул.

На софийската гара Мустафа Кемал пристига в един студен и мрачен ден

       Животът в София обаче се превръща в нов и полезен етап в израстването на Мустафа Кемал като военен и политик. Това е първото му пребиваване в общество от европейски тип. Вярно е, че е бил за малко във Франция, но там времето си е прекарвал изключително във военни занимания. В София вече се среща с изтънчеността на живата в един скоро станал европейски град. Независимо от обстоятелството, че по нова време София е един среднобалкански град, в него след 1913 година се усеща полъхът и повеят на европейската култура, начин на живот и цивилизовани взаимоотношения. И това не остава незабелязано от Мустафа Кемал… 

           На софийската гара Мустафа Кемал пристига в един студен и мрачен, но ясен октомврийски ден. Вятърът танцува откъм изток, но той го усеща, че го пронизва откъм запад… Бе наистина студено, но на него му бе светло и леко… Улиците са безлюдни, тук-там се виждат празни файтони със зъзнещи на тях файтонджии. Студът беше подгонил хората по домовете си.  

           Той вървеше бавно и замислено; не бързаше. По едно време си вдигна главата и видя Витоша, която  се издигаше мълчаливо и величествено, чиито подножия се смесваха с широкото Софийското поле. Погледът му обходи цялата Витоша, след което повика един кочияш и го помоли да го закара в елитния софийски грандхотел „България“, най-известния и луксозен хотел на столицата допреди Първата световна война, който е построен през 1881 г. от архитект Антонин Колар. 

              След като си създава среда и приятелски кръг, Мустафа Кемал се премества в хотел „Сплендид палас. „Сега се настаних в хотел „Сплендид палас”. Построен е неотдавна, комфортен, с баня и прислужници, лакеи. Има и игрални зали. Тук може да се живее.”, пише той на 3 ноември 1913 година до мадам Корни. Мадам Корни – италианка по произход, е вдовица на загиналия в Балканската война офицер Юмер Лютфи бей. Отношенията й с Кемал надхвърлят обикновеното приятелство. Собственикът на хотел Сплендид палас е австриецът Кенда, а танцьорките са от Унгария. На приземния етаж има казино, чийто съдържател е Панайот Карагьозов. Мустафа Кемал често посещава това заведение и се сприятелява с Карагьозов, който до края на дните си запазва много добри спомени от това приятелство. 

Изпитва желание да живее в самостоятелна къща

      

    Хотелския живот започва да омръзва на младия офицер. Изпитва желание да живее в самостоятелна къща. Заедно с приятеля си Зюмрюзаде Шакир бей наемат една красива двуетажна къща с просторна градина, която се намира на бул. „Цар Освободител“.  

Къщата е удобна и близко до парламента и Двореца. Необикновено красивата сграда е построена през 1903 г. за адвоката и дипломат д-р Харалампи Сърмаджиев. Разкошната двуетажна къща съчетава модерния за началото на миналия век стил сецесион с елементи на барок, средиземноморски ренесанс и рококо, а  архитектът на къщата  е австриецът Фридрих Грюнагер, както и  на къщата на Димитър Яблански, български офицер и по-късно виден финансист и политик; бил е и кмет на София. През 1908 г. Харалампи умира и оставя Елена вдовица, а малко след това умира и единствената й дъщеря. През 1914 г. г-жа Сърмаджиева напуска красивото жилище на бул. „Цар Освободител” заедно с четиримата си сина и същата година. Бившият дом на Сърмаджиеви е нает от турското правителство за резиденция, а през 1916  г. имотът е купен от турската държава.

                             

   Кабинетът на Мустафа Кемал и днес е обзаведен с тежко дъбово бюро, инкрустирана дървена маса и богата библиотека. Масивно дървено стълбище води към втория етаж, а мебелите в салоните са в стил „Людовик ХV” и са закупени в Истан­бул през 30-те години на миналия век като оригиналната мебелировка е запазена до днес. Има много ценни предмети и мебели. Салоните са с позлатени кристални полилеи и много вази от кристал на известната френска фирма „Бакара”.

В къщата от малък двор се влиза в преддверие с витражи. След него има луксозно, богато подредено фоайе с френска камина и керамичен шкаф с позлата. От фоайето, където посреща бюстът на Кемал Ататюрк, се влиза в трапезарията и в големия салон за приеми. От двете му страни са разположени два по-малки салона, като единият е свързан с обширната трапезария. Тя продължава със зимна градина, която гледа към ул. „Кракра”. Друга врата от преддверието води към кабинет, превърнат в своего рода музей на Ататюрк. Килимите са от Турция, както и голяма част от произведенията на изкуството. Паркетът в големия салон е от различни видове дърво в сложни шарки стил рококо, често срещан в много европейски дворци.

                                                                                                     Снимка:Личен архив

(Следва продължение)

Проф.  Мюмюн ТАХИРОВ

*Допуска се публикуване на текстовия материал само след писмено съгласие на HABERBG.NET, посочване на източника и добавяне на линк към haberbg.net.